ПоЧАСОВА ЛЮБОВ                           

Случайно попаднах на едно предаване, в което зададоха въпроса какво е любов на 6-годишно момиченце. Отговорът й беше, че любов е когато се прибере в къщи и кученцето й я близне по лицето, въпреки че е било оставено цял ден вкъщи само!

За разлика от животните, ние разумните същества, сме свикнали да измерваме всичко около нас в мерни единици. Измерваме успеха в пари, красотата в килограми, вкуса в калории! Но как измерваме любовта?!

Все повече учени, писатели, или "почасови любовчии" се опитват да ни убедят, че любота трае 26 280 часа или, че само три години сме способни да обичаме един човек повече от самите себе си. С други думи първите 8760 часа минават в еуфория, следващите 8760 в опит да не бъдем егоисти, а през последните 8760 часа е минало достатачно време, че да опознаем партньора си, за да разберем, че сме способни да обичаме истински само себе си.

В крайна сметка се оказва, че любовта ни е скъпа и краткосрочна инвестиция с печалби, които задоволяват единствено егоцентричната ни природа, която измерва любовта от своя страна в секс. Защо ни трябват три години да разберем и после отново да забравим, че ние хората, от раждането ни сме егоисти и любовта ни често е почасово демонстриране на сила и надмощие над емоционалността на "любовника" ни?

Оказва се, че често любовта ни e просто запълване на празнина или потребност, която според учените се обяснява с химичните процеси в нашия мозък. Но нима тези процеси не започват от сърцето, където и свършват!

За мен любовта не се командва от разума, а сърцето управлява процесите в мозъка. Да, съгласна съм, че любовта е субективна, но времето е още по-относително.

Скоростта на движение е факторът, определящ какво ще е "нашето" време. Или с други думи, когато мислим винаги минава повече време, от времето, когато просто чувстваме. Затова, за да изпитаме любов не трябва да я измерваме във време, защото някои приемат любовта от сърцето, други мислят, че са по-умни от природата си, затова и часовникът им отброява най-истинското, на което сме способние ние хората - любовта.