Коледа.
       Затова и повечето хора усещат лек доскомфорт от задължението да се събират с много хора, с които да си разменят подаръци и да насилват изобретателността си по отношение на пожеланията.
      Коледа не е точно Нова година, нито е край на един период, нито е начало на нов. Това не е времето за приятелите, нито е времето за събиране с колеги (независимо, че са част от модерната традиция, служебните коледни партита са леко нелепи) това е моментът, в който се съсредоточаваме върху семейството.
     Дори в случаите, когато животът ни се е стекъл така, че нямаме съпруг и деца, или родителите са далеч, или  по някаква причина не чувстваме близост с тези хора, точно в този ден, закопняваме за  връзка, наситена с любов, която просто се предполага и е лишена от каквото и да било изискване да бъде заслужавана. 
    Точно както майката обича своето малко новородено бебе. Обича го, защото го обича. И това е напълно достатъчно, за да бъдат щастливи всички, увлечени във вихъра на тази безгранична любов.
    И дори да нямаме искрено желание да споделим постните сърми и боба с онези, които ни се "падат" близки, е разбираемо, че хиляди пъти предпочитаме да останем буквално "под завивките", в интимното пространство на своя свят, отколкото да се правим, че червеното наметало на розовобузестия старец с чувала е еманация на всичко, което сме заслужили през изминалата година.
    Коледа е свързана с Рождество Христово и затова не е чудно, че независимо от всички рекламни и маркетингови кампании, концепцията, че ще ни се въздаде според това колко сме "слушкали и папкали", издиша.
     Рождество Христово съвсем не означава просто раждането на едно дете, заченато чрез непорочно зачатие. Това е празникът на раждането на христовото съзнание, което не е нищо повече от постигане на състояние на чиста и неопредметена любов. Любов, която нехае за заслуги, послушание и отчет дали сме направили нещо повече от това, че същестуваме, за да бъдем обичани.
      Всеки има такъв момент на тишина и връзка със себе си по време на тези празници - и най-големите циници, даже, включително онези, които ще напишат като коментар отдолу, че сигурно нещо не ми се е получило като хората и затова така говоря.
      Въобще не искам да ми се получават нещата като "хората". Предпочитам да ми се получават като при "боговете", затова понякога не се разбираме с една дума. Но рано или късно ще дойдете на "мойто", защото няма начин някой да е напълно удовлетворен от проявите на хорската любов. Тя изисква прекалено много, гледа в чуждата паничка, създава си кумири, манипулира със страх и вина, уморителна е. И функционира с калкулатор.
      Имам една приятелка, която още от съвсем малка страдаше искрено и плачеше с истински сълзи, когато човекът, в когото е влюбена не й направи мноооого скъп подарък. Пишеше едни от най-красивите стихове за любов, но не приемаше друга проява на обич, освен инкрустираната с диаманти. Получава ги цял живот. Няма лошо.
        Някои от тях просто изхвърли в океана, за да не й напомнят никога за разочарованията, които изживя. Но в същото време всеки ден си купува живи цветя, за да може да изпитва неподправена любов от красотата, за която душата й копнее.   
       Разказвам тази кратка история не за да я съдим, аз обичам много тази жена. А защото вярвам, че загледани в коледното дръвче, с неговите нежни светлинки, търсим дълбоката си интимна връзка с красотата вътре в нас. 
      И едва когато я усетим, имаме и своята истинска човешка потребност да я споделим с други човешки същества - това е христовото съзнание, чиито символ е Рождество Христово. То не е нещо мистично, сектантско или църковно празнословие. То е щастието да обичаш.
       И никак не е случайно, че точно на този ден копнежът по семейство, с което да я споделим е по-силен от всякакви други желания. Насладете се на това усещане докрай, за да привлечете в живота си тази благодат. Защото утре задълженията на "калкулатора", с който светът ви оценява ще ви завъртят във вихъра си и ще забравите.
       Но чистата любов, която сте изпитали, няма да ви забрави, ще ви съпътства във всеки един момент, в който сте готови за истинска интимност. Включително онази "под завивките", която завинаги ще си остане голямото тържество на сливането между дух и материя.


ИНТЕРНЕТ

 :
 

Ето, че публикуването на моите текстове ми носи и форма на удовлетворение. Редовете написани от Вас са като прекрасен лъч светлина в пространството. Вие ме дарихте с един прекрасен ден за което ви благодаря. Винаги съм си мислел, че един труд колкото и тежък и времеемък да е бил е достатъчно да се оцени само от един човек и той - трудът писание започва нов живот и придобива уникален смисъл. Благодаря от името на ДЖЕД, че относно НЕГО няматесъмнение във фактологията. Вие по един различен начин доказвате правотата в моите твърдения, че в Дома на Инвалидидите в Париж няма и помен от Наполеон, за съжаление никой няма да даде разрешение да се проверява, но аз и със сърцето ми съм убеден, че там е JEDIDIAH - СОЛОМОН. Тепърва анализирам интериорнотоо пространство за още преки и коствени доказателства на моите думи. Имам една молба към теб ако можеш да ми изпратиш материали относно теорията за Наполеон и къде е погребан ще съм ти много благодарен.

МОЛЯ ТЕ ДА СЕ СВЪРЖЕШ С МЕН, ЩЕ МИ Е ПРИАТНО ДА ПОГОВОРИМ, ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ МОГА ДА НАУЧА НЕЩО ОТ ТЕБ. jedidiah@ abv.bg