2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
С А Х А Р А Най – голямата, най – непознатата, най- красивата, най- страшната, най – горещата, най – смразяващата – САХАРА ! Само този, който се е докоснал до едно от най-удивителните творения на природата, само той може да разбере, да почувства безмълвната, но жива плът на този безкраен океан от прашинки така слети в едно, уж неподвижно, притихнало, необяснимо за възприятията, мъртво, но тръпнещо „Нещо”. Усещам го със сетивата си, мъча се да го преусмисля, опитвам се да го почувствам с душата си, но все нещо ми убягва .Стоя като омагьосана и ирационалното ми мислене не може да го сравни с нищо – пустиня, пясък,… Но не, това са хиляди километри равнини, това е развълнуван океан, страшен, страшен с безмълвието си, с тишината си. Тишина,от която оглушавам,,! Няма нищо по необяснимо от това да чуваш тишината, да те изпълва, да те обладава, опиянява, притиска, подтиска. В гърлото ми се сблъскват и застиват два спонтанни вопли, на възторг и ужас! Изпепелява ме безпощадната жарава на ослепителното слънце през деня, заслепяват ме безбройните отблясъци на лъчите му върху кристално заблестелите песъчинки, унищожава ме смрзявщият студ и мрак на нощта, под уж яркият ореол на луната и огромните звезди застинали на небосвода. Пустинята – една загадка, която с нищо не може да бъде сравнена, а по – малко обяснена .И аз се чувствам по-малка от най-ситната прашинка, притисната от това ужасяващо великолепие.
Рос Мистрал
Без да поискам разрешение от автора си позволих да публикувам неговите мисли, защото са и мои мисли, но исказани по един по - добър и категоричен начин. Майка на 62 или Франкенщайн Дата : 15 Май 2010 г. 9:38 ч. Последна редакция : 15 Май 2010 г. 9:44 ч.
| автор : Мартин Карбовски, Стандарт |
| Дотук имаме един убит ембрион (Х), едно полуживо дете (Жаклин) и едно дете с проблеми (Мери) |
  
Тия дни Джон Матюс, англичанин, загуби своя облог със смъртта. Болен от рак, той заложи на това, че ще доживее до лятото. Но не успя. Загуби и 100 паунда. Което е без значение, освен за заложната къща. Състезанията със смъртта са симпатични и задължителни. На тях се основава прогресът. Докато при бабата майка от Русе 62-годишната психиатърка нещата не са само за нейна сметка. Дотук имаме един убит ембрион (Х), едно полуживо дете (Жаклин) и едно дете с проблеми (Мери). Никой не може да спори със сметката, която животът му носи накрая на обилния обяд от възможности, в който живее модерният свят. Някой ще трябва да плати за експеримента и състезанието със смъртта, което тази жена обяви. А докторите охотно й помогнаха В името на рекорда. Животът ни е апотеоз на егоизма. Състезанието за вечна младост, обявено от Фауст и Мефистофел, добива гранични размери. Със същия успех хората, които си мислят, че им липсва нещо, си слагат импланти в гърдите. Поправят се житейски грешки - може да си присадите химен. Може да си присадите и коса. Понякога "трябва" да се смени полът на някого. Някои битки със смъртта са безобидни. Някои са страшни, но сметката се плаща лично. При други сметката се плаща от всички. Най-често това издава неистов стремеж и признание за най-голямото човешко нещастие - липсата на реализация. Днес сметката на баба мама ще бъде платена от Недоносените - три броя. Може да правите каквото искате в този живот, но накрая всичко се плаща на Касата. Вселената е един голям мол, в който всекиму е дадено всичко. Но на изхода сметката трябва да се плати. Рекламации не се приемат. Хората у нас забравиха за Касата - те се опитват да превърнат греха в правило. Дори в нови възможности. Често за греха се питат - къде е?! Къде е грехът в това някой да иска да стане майка на 62? Всичко обаче трябва да се плати. Възхищаваме се искрено на желанието на една жена да стане майка. Философията на новата епоха се нарича "сексът и градът" където възможностите са неограничени - все едно си на гол купон с коктейл у Дявола. Възхищаваме се искрено на чудесата на медицината. Все едно си на коктейла на Безсмъртието. Шведската маса предлага - чужда клетка, чужда утроба, кувьоз - поредица от доусъвършенстване на живота, който сами сме сбъркали. Прогресът продължава неумолимо. Докато един ден не създадохме Мери, Жаклин и ембирона Х. Моля настойчиво да се отбележи - ембриона. Истеричното желание да победим природата е познато - сигурно то е безкрайно. Истеричното желание да разтегнем моралните категории до баба майка ще продължи и нататък. Ние сме доста извратена нация - от клуба на педофилите, които безнаказано правят деца на 12-годишни момичета, стигаме до клуба на раждащите геронтофили. От клуба на обичащите животните стигаме до спасяване на кучета и пренебрегване на ухапаните детски глави. Вече сме толкова чувствителни, че понякога не четем страшните страници във вестниците. Но със смях и ужас трябва да признаем, че сме на път да разрешим некрофилите и зоофилите. Клубовете по интереси се развиват в името на свободата - стига всичко да е по взаимно съгласие. В същото време никой не ражда деца. В същото време това, което се случва с бабата майка и нейните бебета, ни се представя като красива приказка в името на живота. Докато красивата приказка в името на живота не се случва. Ние сме толкова модерни, че успяхме да имплантираме на една стара жена усещането за майка. Тя това си го беше поръчала. И нямаше да имаме нищо против, ако това беше само за нейна сметка - като при Джон Матюс, англичанина, който се опита да победи смъртта. Сметката идва - на нея пише три имена - Мери, Жаклин и ембриона. Моля настойчиво да се отбележи ембриона. Защото имплантациите на живот продължават, докато животът - не.
|
