Скъпо Сърце,

Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчено от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опит.

Сърдито си ми и не те виня.

Първоначално се опитах да те предупредя, да те спра, казвайки ти: "Не се влюбвай! ", защото това беше нещо непознато и за двама ни и не исках да пострадаш. Но после Любов ми допадна и те окуражавах. Ах, защо не продължих да те убеждавам, че да си с Нея е грешка. За съжаление, Любов не те обичаше. Виновен съм. ИЗВИНЯВАЙ, че ти казах, да ъ признаеш чувствата си. От проучванията ми знаех на каква разруха е способна Тя. Четох за болката след нея, ако Тя не ти отвърне. Не бих могъл да си представя как се ЧУВСТВАШ в този момент, защото съм НЕСПОСОБЕН да изпитам това, което ти можеш. Но аз не Я познавах като теб. Отсъствах често, когато ме канеше да дойда с вас. После ми разказваше развълнувано и в захлас какво съм пропуснал. Ти беше опиянен от нея, приятелю. И си мислех за вас, за Нея. Но ти също ме изостави. Беше фокусирано над Нея. Когато опитах пак да те вразумя, ти не щеше и да чуеш за раздяла с Нея. Никога не те бях виждал такъв. А накрая Тя те разби на парченца! Колко беше жестока! Тя те разрани, разкървави, опустоши!

ПРОСТИ МИ, че не потуших още отначало огъня, който гореше у теб. Прости ми, че поддържах жива у теб надеждата за споделена обич помежду ви.

Сега бих искал да ти помогна да се съвземеш. Забрави за Любов, Сърце! Ще те защитя при повторната ъ поява. Няма да позволя да бъдеш наранено отново, приятелю. Няма да те подведа повече, обещавам.

Надявам се да ми простиш.

С най-искрени извинения,

 Умът

Страх ме е от силата на думите
Страх ме е от глупостта на хората,
Как умело ни разказват приказки
За това да мразим другия.

Страх ме е, че вече е изгубено
Човешкото в човеците, отровено
Отровата така тече във вените,
Че ги надува чак до пръсване.

Страх ме е, иконите се ползват
За да издигат бляскави величия
Накичват ги като елхи по Коледа,
За да градят лицето на безличния.

Страх ме е, когато виждам болката
Отразена във очите на бездарници
Които са откраднали от талантливия,
За да си правят шумни празници.

Страх ме е, че някакси по важно е
Кой е политикът на годината
А във къщи майка със детенце плаче
Как ли ще изкарат зимата.

Страх ме е, че вече съм признала
Страх ме е, да, страх ме е за хората
И никой няма да извика "Страшно е"
А всеки ще приветства злобата.