Това парадоскално име се дължи на ярките цветове на кръстовете и сатиричните епитафии върху тях

"Веселото гробище" в румънското село Съпънца (Северна Румъния) е поставено на трето място в класацията на най-странните гробища в света на сайта oddee.com, съобщава електронното издание на вестник "Адевърул".

Румънското гробище придоби популярност в цял свят и е смятано от чуждестранните туристи за уникална забележителност, отбелязва изданието.

"Оригиналният характер на гробището се вижда още от името му: Веселото гробище.

Това парадоскално име се дължи на ярките цветове на кръстовете и сатиричните епитафии върху тях", посочва сайтът, направил класацията.

"Смята се, че изпъленото с радост отношение към смъртта е наследство от даките, които са вярвали в безсмъртието на душата и са смятали, че смъртта е само преминаване към по-добър живот.

Те не гледали на смъртта като на трагичен край, а като на шанс да се срещнеш с върховния бог Залмоксис", разказва още oddee.com.

Сайтът отбелязва, че "Веселото гробище" в село Съпънца датира от средата на 30-те години на миналия век и е дело на местния фолклорен артист Стан Йоан Патраш, скулптор, художник и поет, който сътворил пъстрите надгробни плочи с наивистични рисунки и хумористични надписи, разказващи за моменти от живота на починалите.

           Залмоксис  

Залмоксис е, според най-древния извор — „Историята“ на Херодот полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети  които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.

Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по Хелеспонта (Дарданелите) и по Понта (Черно море), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в Самос и бил роб (или ученик) на Питагор, впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.

Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от Хезихий, лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в Тракия, Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.

Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.

Като говори за гетите Херодот казва, „Същите тези траки стрелят с лък, нагоре към небето, срещу гръмотевицата и светкавицата, (с което) заплашват бога, като смятат, че няма друг бог освен техния.“

На Залмоксис, вероятно, са правили и човешки жертвоприношения. Едно описание на този ритуал намираме също в „Историята“ на Херодот: „Пращат го по следния начин: едни от тях отредени затова, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и за краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив…“.

Залмоксис според Диодор е пророк и законодател, а според Диоген Лаерций един от първите философи на варварите.

Друг извор, от който може да се получи представа за религията на траките е диалогът „Хармид“ на Платон. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен“. „А Залмоксис — рече ми той — нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“. Според тракийското мислене душата и тялото са неразделни.

 

 

            Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена измислица. От древни времена са съществували вълшебни лампи, но в тях просто не е имало джинове. Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели слухове за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребване на фараона. Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекалено много такива слухове, затова екип археолози се заел да изследва това. Оказало се, че почти всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да изработват лампи, които горели хилядолетия без смяна на горивото и фитила. Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – ТулиолаТази лампа горяла в херметично затворено помещение – без достъп на кислород – в продължение на 1600 години. Тит Ливий е писал, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне. Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, въпреки че стояла под открито небе, но вятърът не можел да я изгаси. За пръв път такива лампи са правени в древен Египет. Древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години. Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.