Оказва се,че това,което ние "откриваме"  днес е било известно на нашите учени до края на Втората световна война. Панславизмът,който стига своят епогей в периода до 1989 год,е изтрил от съзнанието ни и учебниците ни истината за род и
родина и ние с трябва наново да доказваме кои сме и "какво сме дали на света".
     Позволявам си да публикувам изпратеното до мен писмо-статия на проф. Георги Петров,който е един от щастливцине,между които съм и аз и четем книгата на Владикин. Мисля,че всеки българин е длъжен да я съхрани в библиотеката си,редом със История славяноболгарская




  ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ТРАКИТЕ– БЪЛГАРИ В памет на Н. Йонков-Владикин             За произхода на българите се спори много години, като в края на ХХ в. преобладава мнението за обединение (смес) от три компонента – „море” от славяни, „прабългари” – тюрки или др.подобни и почти „изчезналите” траки.             Чилингиров основателно твърди, че траки и славяни са един етнос, говорещ две основни наречия.             Христо Маджаров, Галя Колева, Михаил Юхма и др. твърдят, че прабългарите се завръщат от Азия (Източен Сибир, Китай, Бактрия) и завладяват своята си земя – Тракия. Излиза, че трите компонента (всеки със своите малки примеси) са един и същ народ. (Виж сборника „Българите...”, изд. Хелиопол, 2009 г.)  Трябва да се търси истината в историята на българите и то от възможно по-древни времена. Българите имат много богата история и това научаваме в последните 20-30 години, като преоткриваме написаното от много честни чужди автори и учени (Херодот, австрийския учен Александър Ранда в Der Balkan Schlusselraum der Veltgeschite. Wien, 1949 - в превод "Балканите - ключово пространство към световната история", немския славист Макс Вазмер, някои руски учени и мн. др.) И още: Димитрий Хоматиан твърди, че българите произхождат от бригите; Йоан Цецас, че пеонците са българи и т.н., потвърждавайки тракийската ни съобщност. Български учени от миналия век са давали доказателства за тракийския и следователно древния произход на българите (акад. Вл.Георгиев, Божидар Динков, проф. Ганчо Ценов, Владикин и др.), но са забравени, "замълчани", потулени. В бр.7, м. юли на Списание 8 е публикувана много добра статия от един много ерудиран екип с р-л доц. д-р Александър Илиев. Радвам се, че екипът е много добре осигурен финансово и е "нахлул" в най-богатата зона със съхранена историческа информация. Стара Персия, днешен Иран, разполага с много древни ръкописи за българските държави в района. Тя дори е владяла някои от тях, или те са й били васали, персите няколко пъти са нахлували на Балканите (дори и зад Дунав – в Скития) и Мала Азия, но са били отблъсквани. Връзките на траките, съответно българите, с персите са от древността, но няма как по-древните траки да произхождат от персите. Ще приведа един цитат от увода на книгата "ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ. От новокаменния период до царя Бориса.(Начало 8000 години преди Христа)", Том I, от автор Н.Йонков-Владикин, издадена през 1911г. в Пловдив. Книгата е преиздадена тази година (2010 – след 1 век) от Издателство Хелиопол. В предговора Владикин пише (с.7): "...едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на който Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческият му гений, и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството, и гробът на предците му още стои заличен, буренясал. Туй е Тракийският народ, "най-многочисления след Индийците", както се изразява бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и Халдея; той им е помагал да проходят, да растат, да се цивилизоват. Той даде религия и църковен език на Персия, на Туркестан и Индия; той основа Рим и създаде величието му; той научи Финикяните да подражават индустрията му; той покори всички познати тогава страни с разселването си и асимилацията, и най-после, той обедини цивилизациите, тури на първо място братството на народите и храмът на науките. И той няма история! Ето - ние му я даваме." Траките са автохтонно население на Балканите, но при Черноморския потоп през 5508 г. пр.н.е. голяма част от причерноморското население се разселва по света, като големи групи стигат до Китай, Япония, Памир и др. Тогава загива Варненската цивилизация, като Потопът разделил и цивилизациите Варна и Шумер. Между няколкото държави, които траките-българи образуват в района е и Балхара (Бактрия) в Афганистан и на кардам(итите) в Индия. След хилядолетия престой на изток, в началото на новата ера (след Христа), започва няколко вековен процес на завръщане (под натиска на Китай и други източни народи) при своите съплеменници на Волга, Кавказ, Кубан и Дунав. Най-яркото българско държавно формирование в Средна Азия е била Балхара и затова се е наложила като вторична ПРАРОДИНА. Владикин много добре подчертава влиянието на траките над много народи, включително и перси. Вярно е, че по-късно българите от Балхара са взаимствали много от персите, но те са си "връщали даденото им от траките" (като шега), но не са перси. Доказват го Владикин и други автори. В анализа му се използват силни аргументи – език и история, които сега се допълват с ДНК изследвания и потвърждения от съвременни автори. И историкът Георги Бакалов признава, че се подценява ролята на траките (в.Новинар, 8.VII.2010г.) в българския етнос. А ето каква е тя по извършените ДНК изследвания: Много добра е разработката на Димитър Ил. Димитров по „...Пан Европейски проекти...” на ДНК, с. 5-10 в сп. „Ави-Тохол”, кн. 30/2009 и информацията на Иван Желязков в „Ави-Тохол” кн. 31/2009, с. 51-57, който дава резултати от изследванията на ДНК на „Нешънъл Джиографик” и многопоказателните на швейцарския институт по генетика ”Игенеа”. Интересно е представил този въпрос писателят Йордан Детев в романа си „Краят на Тракийската Атлантида”, като резултатите от ДНК изследванията дава от с. 284 до с. 298. ДНК изследванията потвърждават писаното от древните честни, добросъвестни историци. По-късно се наслояват и изопачени версии, особено от летописците на римската и византийската империи. Швейцарският институт по генетика „Игенеа” установява, че българите са 49% траки, 11% древни македонци-българи и 15% славяни (те са наши гети), или общо 75%. И още 15% гърци (вероятно пелазгите са приети за гърци), 8% финикийци и 2% други. „Нешънъл Джиографик” ни определя: 42% траки, 17% пелазги-траки, 12% прабългари (може би тези, които след Черноморския потоп са ходили до Япония, Памир-Балхара и са се върнали), 12% славяни или общо 83% и 17% келти. Че славяните са гети-траки, виж сборника „Българите...”, с. 232. От 6 в. Комес Марцелин нарича славяните гети; Теофилакт Симоката от началото на 7 в. твърди, че гети е най-древното име на славяните, дори С.П.Толстов в статиите си „Нарци” и „Волхи по Дунае” (Советская етнография, 1942, бр. 2) също се изказва, че гетите са прадедите на славяните. Независимо от „мелачката” на времето, „смесителят” на хилядолетията, очудващо е, че генетичните изследвания на ДНК показват голяма еднородност на българите и то с гена на траките, с датиране 7-8 х.г. пр.Хр. Може би най-подробно „Генетичният код на българите”(д-р Славян Стоилов, с.20) е описан в Сп.8, бр.6, с.18-32 и бр.7, с.30-35 „Орелът на Аспарух е от Персия”, (което е възможно) по проекта „Българи-Прародина”. Впечатляващи са резултатите от ДНК изследванията: поне 55% индоевропейски (проф. Иво Кременски), съставени „от само 3 основни части”- 40% гени от преди 7800 г, култура Варна, около 20% славяни и останалите 40% все още се проучват. Интересни са данните от схемите на Стоилов, цялото изложение и анализа до с.32. Картината на нашата древност се допълва от статията на доц. д-р Александър Илиев в бр.7, с.30-35 и перспективите за ползотворно сътрудничество с иранските учени. В своята книга „История на древните траки“ Владикин пише (с. 17), че „Царството на старите траки покривало двата полуострова, Балкански и Малоазийски, от гребените на Таворските планини до бреговете на Адриатическото море, и от върховете на Карпатите до последния вододпад на Нил над Делтата. На запад за граница им служело течението на Морава и по коритото на Тиса до полите на Карпатите; на изток се простирали до Днестър и по една ивица на крайморието отивали до Кримския полуостров, когото населили и владенията му разширили до праговете на Днепър, до Волга и западните брегове на Каспийското море. В малоазийския полуостров за северна граница служело коритото на река Али (Тузла) от устието до изворите й, а също така и до десния бряг на цялото планинско течение на Ефрат.”. Траките колонизират (с известно насилие) Египет и налагат своето писмо и език. Д-р Стефан Гайд, в 4-томния си труд „Тракийското писмо декодирано”, Сф. 2006/2008, пише, че траките Хик-Сос – Царе-Пастири, владеят Египет 1600 години (от около 3100 до около 1500 г. пр.н.е.). Цивилизаторската роля на траките в Египет потвърждават (опосредствено) редица западни учени, като Уйлям Петри, Сър Уолис Бъдж, проф. Адолф Ерман и др. – виж сборника „Българите – история, хипотези и загадки”, изд. Хелиопол, Сф., 2009, с. 4, 185 – 205 и 232. През юли 2010 г. излезе обемистия труд (746 с.), сборник „Тракийските хроники”, съставен от д-р Ст. Гайд и акад. Цветан Гайдарски. Той обхваща период от Сътворението на света в книгите Атам, Нави, Гети и деяния на апостолите, представяйки възможно най-пълната древна история на траките, написана от траки. По „Книгата Нави” (с. 155-358 от сборника), на с. 161 в забележка 22 пише, че първата плоча на Орфей е от около 5000 х.г.пр.н.е. и той е живял своя легендарен живот в името на Тракия около това време. „Гърците в своите митове не правят разлика между праотеца на Тракия – Орфей, и неговия потомък Орфеос (може да се нарече Орфей ІІ), който живее и върши своите велики дела в един много по-късен период (около 1200-1100 г.пр.н.е.) – непосредствено след Троянската война”. „Според книгата Нави..., древногръцкият мит за Орфей и Евридика се отнася за първия Орфей (виж гл. 4: 13-27), а митът за Язон, Орфей, аргонавтите и златното руно, се отнася до втория Орфей (гл. 13 – гл. 19)”. И на с. 204, гл.13: 3 за Орфеос: „3. Него ще слушат всички – и племената на Тракия, и народът на Хела, и персите, и египтяните, и племената на Киликия, Лидия и Памфилия, та чак до Финикия, Бактрия и Индия,...”. Относно мита за Язон, Орфей и Златното руно, Владикин пише в своята книга (с. 77), че те отищли в Колхида, да разработват златните рудници. Да продължим с Владикин (1911 г.). Той пише (с.29) „Стефан Византийски говори, че най-старото име на Тракия било Ария. Тракийските племена, които нахлули в Индия... се титулували Ари, Arya, и така това име се намира във Ведите. Траките по Туркестан и североизточна Персия, в Зенд-Авеста, се именуват сами Айриа, Ayria, а страната – Айриана Ваежа (Ayriana Vaeja)”. „От зендското айриана или ериана Персия добила старинното си име Иран, което е тракийско;...“ и още на с.39 - „В тия страни, както в Персия и Индия, арите... са пришълци от Долния Дунав...“, като „нашествието на арите в Индия“ е към 4 х.г.пр.Хр. В забележка на с. 50 Владикин пише, че „четири хиляди години преди Христа траките завоювали сегашна Белгия, Балтика и почти цяла сегашна Франция...”, и че Троя е основана към 10-12 х.г.пр.Хр.(с. 53). Същият автор твърди за кюрдите нещо интересно, че носят името на един тракийски цар Гордий, живял много векове преди цар Мида. Той счита, че произходът им е тракийски. Според Владикин (с. 86), преди 6,2 х.г.пр.Хр., „Зороастър преписвал 2 милиона стихове на тракийския цар и жрец Азонак или Вож-Аа-Накт, и по този начин се появила прочутата Зенд-Авеста, която станала свещена книга на медите, персите и целия Туркестан.”. Около планината Загора живеели Косеите, на югоизток била Сузияна или Елам със своите еламити, а край Персийския залив било черното племе Перси. Тези четири племена, под влиянието на зороастризма (т.е. стиховете на тракийския цар жрец), с течение на времето се обединяват в една религия, език, народ под името Перси, с територия 1,7 млн.кв.км и 9 млн. жители. След време обединените се разделили на таджици-персиани, кюрди и тюркмени. Хетите (Гети в Мала Азия) се споменават около 3,7 х.г.пр.Хр., които вече са империя и заедно с траките нападат междуречието и често владеят престола на Вавилон. Каменни надписи (с. 110) на Рамзес ІІІ сочат, че тракийските племена закалла и пуросата ХІІІ век пр. Христа по-напред от евреите населили Палестина, там са преди идването на Аврам. Островите Крит и Кипър вече били населени с тракийци - Крито-Минойската цивилизация, свързана с тракийските поселения на Балканите, Египет, Месопотамия и други. Какво пише акад. Владимир Цонев (публикувал над 25 книги свързани с кари-пелазги-траки-българи) в книгата си „Загадките на земята и древните българи”, изд. ”Литера Прима”, Сф. 2003? „Една от по-цялостно проучените могили е при с.Караново (Сливенско). При нея могат да се разпознаят седем културни пласта, които се отнасят от новокаменната епоха – 8-6 хил.пр.н.е., през медно-каменната – 5-4 хил.пр.н.е. и бронзовата епоха на 4 хил.пр.н.е. до 2 хил.пр.н.е.” Там са открити част от глинените плочки с тракийско писмо. „Въпреки природните катаклизми, свързани с поредица от преселения към Близкия Изток, Египет, Америка, Волго-Уралието и Азия, част от протобългарската група - пелазго-тракийската, остава в своите стари поселища на територията на Балканите и днешна България. Тя е в основата на цивилизацията по тези земи.” Той пише, че арии-кари-пелазги-траки основали градовете Лариса (с. 108), Тиринт, Микене и много други. Кушанската империя е наследница на много древни цивилизации. Тя събира народи главно от тракийски произход (с. 113) от Балх, Куча, Тарим, Памир, Такламакан и други. Според проф. Александър Фол (по Цонев с.54): „Българите са единственият народ в Евро-Азия, който носи ценностите и на трите ядра на исторически живот – на най-източното – в зоната на Памир-Хиндукуш, на степното и на равнинно-планинското, включено между Двуречието и Нил.” Тези позовавания препотвърждават написаното от Н. Йонков-Владикин преди 100 години за ролята на траките-българи в древния свят. Акад. Сергей Иванов, в книгата си „Праистория на българите - прединдоевропейци”, МАБИК, 2009 г., обхваща много по-голям времеви и териториален период от българската история (250 х.г. до около 12 х.г. пр.н.е.). Той подчертава голямата мобилност на траките, известни от дълбока древност под различни имена – синди, именци, кари, пелгари, балхики, белгар, балагури (големите българи) и мн.др., като „гуро” е учител, водач. И още: (с.137) „Друга част от синдите аси, армани достигат Мизопотамия и в 8 х.пр.н.е. създават своя държава Самар (Шумеристан, Шумер.)”. „В същото време от север именците – Хор на Минерва – Мис Евра, вече са основали Египет. Така синдите ари – основават Самария, а мизите – именци Хор, заедно с фризите Хор – Кем (Мис - Ра), Черната Земя Египет.” В следващата своя книга „История на българите индоевропейци”, МАБИК, 2010 г., сто години след Владикин, той пише (с. 3) „Време е вече ние, днешните българи, да свикнем с ролята на предци и преки роднини на славяните и преобладаваща част от европейските и тюркски народи”. „Археологическите открития... сочат, че... Балканите са люлката не само на прединдоевропейската, но и на индоевропейската култура и цивилизация.”, (с.13). „Оформя се тракийска (трако - кимерийска) диаспора, разпределяща се върху обширна територия с разселването в различни райони на Мала Азия, Севрното Черноморие, Кавказ, Подунавието, Източното Средиземноморие, а също Двуречието и Египет, Северна Африка и Италия.”, (с.45). Разкритите златни съкровища от преди 7-9 хил.г.пр.Хр. край Варна, долината на Тракийските царе, Казанлъшката гробница и много други показват, че поне 1000 г. преди това те са предшествани от развита вече култура, обществена организация с вождове и царе, за които се „коват царски златни маски и корони”. Ако това се случва на Балканите преди 7-9 хил.г. пр.Хр., а месопотамската цивилизация на Шумери и Акадци се е състояла преди 3,5-4 хил.г. и на Египетската преди 2,5-3 хил.г. пр.Хр., то тогава изводът е, че древната човешка цивилизация е възникнала, с най-голяма вероятност, на Балканите. Шумерите сами посочват по своите „плочки” (върху които е гравирана тяхната древна писменост), че те са дошли в Месопотамия (междуречието на Тигър и Ефрат) от север – от Балканите или Кавказ. Древни и Велики са Персийската и Индийската култури, но „закваската” е все пак от стиховете на тракийския цар и жрец Азонак от преди 6,2 хил.г.пр.н.е. и Зороастър, затова Владикин пише в своята книга, че траките са дали „ ... религия и църковен език на Персия, на Туркестан и Индия...”. Владикин е един голям учен, етичен и честен. Ето какво пише в „Пояснителните бележки” на книгата си (с. 5). „Ние се пазихме от шовинизма, стояхме все по-близо до науката, имахме гордата амбиция да служим само на истината.”             Литература: 1.   Българите – история, хипотези, загадки, Сборник, Хелиопол, 2009. 2.   Владикин, Н.Йонков, История на древните траки, изд. Хелиопол, Сф., 2010, Второ издание от изд. 1911г. 3.   Гайд, Стефан, Тракийското писмо декодирано, части I, II, III, IV, София, 2006-2008. 4.   Гайд, Стефан, Цветан Гайдарски, Тракийските хроники, Сф., 2010. 5.   Димитров, И.Д., Митохондриал ДНК (мтДНК) – Пан европейски проект и някои негови български перспективи, Сп. Ави-Тохол, кн.30/2009, с.5-10. 6.   Желязков, Иван, Кои сме ние? - Езикът, който говорим ни показва това, Сп. Ави-Тохол, кн.31/2009, с.51-57. 7.   Иванов Сергей, Праистория на българите – прединдоевропейци, 2009 и История на българите индоевропейци, 2010. 8.   Цонев, Владимир, Загадките на земята и древните българи, изд. „Литера Прима“, Сф.2003.

С уважение:   Професор Георги Петров