2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
"Веселото гробище" в румънското село Съпънца (Северна Румъния) е поставено на трето място в класацията на най-странните гробища в света на сайта oddee.com, съобщава електронното издание на вестник "Адевърул".
Румънското гробище придоби популярност в цял свят и е смятано от чуждестранните туристи за уникална забележителност, отбелязва изданието.
"Оригиналният характер на гробището се вижда още от името му: Веселото гробище.
Това парадоскално име се дължи на ярките цветове на кръстовете и сатиричните епитафии върху тях", посочва сайтът, направил класацията.
"Смята се, че изпъленото с радост отношение към смъртта е наследство от даките, които са вярвали в безсмъртието на душата и са смятали, че смъртта е само преминаване към по-добър живот.
Те не гледали на смъртта като на трагичен край, а като на шанс да се срещнеш с върховния бог Залмоксис", разказва още oddee.com.
Сайтът отбелязва, че "Веселото гробище" в село Съпънца датира от средата на 30-те години на миналия век и е дело на местния фолклорен артист Стан Йоан Патраш, скулптор, художник и поет, който сътворил пъстрите надгробни плочи с наивистични рисунки и хумористични надписи, разказващи за моменти от живота на починалите.
ЗалмоксисЗалмоксис е, според най-древния извор — „Историята“ на Херодот полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по Хелеспонта (Дарданелите) и по Понта (Черно море), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в Самос и бил роб (или ученик) на Питагор, впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Залмоксис пътувал из Египет и донесъл на хората от там мистичното знание за безсмъртието на душата, като ги учил че след като умрат ще отидат на едно място, където ще се наслаждават вечно на всевъзможни блага.
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая — зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от Хезихий, лексикограф от V век от н.е., който разказва, че при завръщането си в Тракия, Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.
Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на Страбон, Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина Когайон.
Като говори за гетите Херодот казва, „Същите тези траки стрелят с лък, нагоре към небето, срещу гръмотевицата и светкавицата, (с което) заплашват бога, като смятат, че няма друг бог освен техния.“
На Залмоксис, вероятно, са правили и човешки жертвоприношения. Едно описание на този ритуал намираме също в „Историята“ на Херодот: „Пращат го по следния начин: едни от тях отредени затова, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и за краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив…“.
Залмоксис според Диодор е пророк и законодател, а според Диоген Лаерций един от първите философи на варварите.
Друг извор, от който може да се получи представа за религията на траките е диалогът „Хармид“ на Платон. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен“. „А Залмоксис — рече ми той — нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“. Според тракийското мислене душата и тялото са неразделни.
Да бъдеш жена е гордост! Да бъдеш жена е нежност, Да бъдеш жена е ласка, Да бъдеш жена е любов, Да бъдеш жена е готовност, Да бъдеш жена е почтенност, Да бъдеш жена е прошка, Да бъдеш жена е крехкост, Да бъдеш жена е сила, Да бъдеш жена е опора Да бъдеш жена е закрила, Да бъдеш жена е тревога, Да бъдеш жена е умора, Да бъдеш жена е вечност, Да бъдеш жена е поема, Да бъдеш жена… е заслуга! Ros Mistral
ИЗДАДЕНИ КНИГИ "БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС "Това издание на съчиненията на Георги Стойков Раковски прави опит да запознае днешния български читател с творчеството на един от най-великите умове на България, на един от най-ярките български писатели от епохата на Възраждането. Раковски е издаван многократно, но е познат предимно като революционер и идеолог на българската национална революция. Архаичният му вече език сякаш пречи на съвременния читател да го възприема, а и самият Раковски е причисляван към твърде незрял етап от развитието на българската литература, за да буди любопитство с майсторството на словото и с богатството от образи и художествени идеи. Но един упорит (само в началото!) прочит показва, че Раковски трябва да бъде признат за един от най-значимите български писатели публицисти |
ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ
"...Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала тя още от стари времена с наши праотци и как ся е сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са я тия кръстили и първите начала образования са и дали..." |
КЛЮЧ БОЛГАРСКОГО ЯЗИКА
Книгите на Раковски, делото на Апостола, книгите на д-р Ганчо Ценов, ето това е, което трябва да бъде като звезда пред всеки българин. Специално книгите на Раковски и д-р Ганчо Ценов, върху които тегне булото на забравата, трябва да влязат във всеки български дом, за да вдъхват сили и упование в утрешния ден. Няма да бъде далечен деня, когато нашите деца ще учат от историята оставена в тези книги. С надежда, че чрез подобни книги, младото поколение на България, новото младо поколение ще достигне до истината, която в момента се поприкрива с позиви за позитивно мислене и светло бъдеще и кухи лозунги от типа - „вярвай". Да вярваш в Спасителя не е същото, като да вярващ в кухата днешна глобализация и Новия световен ред. Новите ценности ще бъдат изградени въз основа на делото на такива колоси като Раковски, Ботев, Левски, и техните трудове ще бъдат изучавани в часовете по нова история, различна от днешната история, измайсторена от силните на деня... " Любовта към отечеството превъзхожда сичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за человека на тойзи свят. Тя, когато стане в едно постоянно начало, прави го да презре сичко друго, що има на свят, и кара го да вхожда драговолно в най-големите и най-опасните предприятия. Каквото и друго занятие да има человек, каквито други добрини и да направи на света, никога не може да има по-голямо и по-блажено наслаждение и задоволство, както когато се занимава за доброто на отечеството си и успее да направи и извърши нещо си в полза негова..." Георги Стойков Раковски |
теб, грешката, която не простих...
До вчера в мен живял си... Преживях те!
До вчера те обичах! Днес не бих!
От днес съм тая, другата ти вечна,
онази, пак любимата жена,
която ти навярно пак ще срещнеш,
но с другите черти...
на САМОТА!
До вчера тъй очакван... Днес отхвърлен...
Обичах те... Но днес не е така!
До вчера беше огън... Днес си въглен...
До вчера ме гореше... ИЗГОРЯ!
от Нета
Най-хубавото на смъртта
е туй ,че идва ненадейно...
Александър Геров
...
Най - хубавото на живота е,
че се преструва на случаен.
Приемаш го за своя собственост,
а всъщност в него си под наем.
Уж ражда чувства и амбиции,
а те отдавна са родени-
и друг е плакал и обичал
във някакво
незнайно време.
Най-хубавото на живота е,
че не е пръв ,нито последен
И уж е твой слуга безропотен,
но просто може
и без тебе.
Непокорим е той .И вечен.
А ти -
искрица затрептяла
между случайната ви среща
и неслучайната раздяла .
Александър Геров
Изпростяваме бързо, неусетно почти... 26.12.2010 12:25 26 Добави в списък за четене Какво стана с нас, братя българи?
Туй по всичко личи...
Личи от подслушания разговор между магистрат, следовател и висш държавен служител. Специалните устройства са записали уникалните простотии, които си разменят тези елитни екземпляри от елита. Да се чудиш кой говори – магистрати или хамали от Сточна гара? Ако запишат хамалите от гарата, сигурно техният речник ще е по-изискан.
А как говорят лекарите от Горна Оряховица? Ония, дето изродили бебето – мъртво или полумъртво... Можело ли е бебето да оцелее, да решават есперти. За неекспертите стана ясно друго покрай това раждане – че имаме работа с пълно израждане... Израждане на морала на докторите и възраждане на простотията.
Но какво им връзваме кусури на лекарите, не виждаме ли неприличния език в Народното събрание. Оня ден председателката на парламента отстрани народен представител, задето й правел неприлични знаци... Е, това какво е?
Какво е това, което гледаме по телевизията? Реклама на бърз интернет, където мъже пикаят в писоари. Много оригинално! Следва клип против СПИН, изпъстрен с вулгарности...
Вулгарност блика от многобройните разлекателни и шоу програми, с които ни облъчва телевизионният екран. Защо създателите на уж хумористичните предавания смятат, че мръсните думички са смешни? Мръсните думички могат да бъдат забавни само на подрастващи, които сега ги учат и ги пишат по стените на тоалетните... Но стените на тоалетните вече станаха по-чисти и европейски от телевизионните шоута.
Стигна се дотам, че в сериозни предавания ни рекламират режисьор, който бил написал сборник с “писоарна” поезия. Режисьорът без свян процитира шедьовъра си “Всички казват, че си дупе, а ти за мен си Г...з!”... Изглежда това се видяло твърде оригинално и на вестникарите, защото “Труд” публикува интервю на половин страница с автора на “писоарната” поезия. Ако писател напише смислена книга, никой вестник няма да я забележи. Но за подобни “поезии” медиите са широко отворени.
Какво стана с нас, братя българи?
Как се оказахме стегнати в обръча на простотия и чалга? “Кой ни в таз робска люлка люлее...” – питаше онзи поет, дето го забравихме заради “писоарната” лирика на други поети.
Защо приехме, че помията, с която ни залива екранът, е хумор. Това ли е хуморът на Гогол и Чехов, на Алеко и Чудомир? Отворете книгите им, ако сте ги забравили – при тях няма да намерите нито една мръсна дума. А са смешни... Защото са талантливи. По тая причина, ако сега бяха живи, Алеко и Чудомир нямаше да са сред сценаристите на Слави.
Тия дни излезе класация, че България е една от най-тъжните страни в света. Заедно с Хаити. Ние тъгуваме, редом до хаитяните. Въпреки че нямаме земетресение и холера, а имаме най-много хумористични шоута по телевизиите на глава от населението.
Изглежда точно тия шоута, дето трябва да ни веселят, ни карат да тъгуваме. Натъжава ни простотията, с която ни облъчват.
Предстоят светли празнични дни, за които хората предварително си пожелават “Весела Коледа!”. За да ви е наистина весела Коледата, не се облъчвайте от телевизионния екран! Затворете вестниците, жълти като непрано бельо, и отворете прозореца! За да влезе свеж въздух!
И дано на празниците имате около себе си приятели, с които да се посмеете истински, а не да разчитате на сценаристите и артистите от тв-шоуто!
Весела Коледа!
автор: Михаил Вешим, Стършел
АКТУАЛНО.бг
Има Сумак (на испански Yma Sumac, Imma Sumack, Ymma Sumack, Ima Sumack) е легендарна перуанска певица, родена на 13 септември 1922 в Ичокан, регион Кахамарка. Известна е с уникалния си глас, който обхваща четири, а в най-добрите ѝ години дори пет октави, от бас до сопран (горе-долу в диапазона между 123 и 2270 херца). Това и носи прозвището Славеят на Андите. Истинското ѝ име е Зоила Аугуста Императрис Кавари дел Кастийо (Zoila Augusta Emperatriz Chavarri del Castillo). Изпълнителката на оперни арии и народна музика умира в в Лос Анджелис на 1 ноември 2008 г. от рак на дебелото черво.
Открита е сред индианско племе на Перуанските Анди. Става много популярна в родината си през 40-те години на 20 век, а в Европа и САЩ добива популярност през 50-те с албума си Voice of the Xtabay (1950, тираж - половин милион). За първи път нейни песни са пуснати по радиото през 1942 г. На 6 юни същата година се омъжва за композитора и ръководител на оркестър Моузис Виванко. Двамата многократно се събират и разделят, докато окончателно връзката им приключва през 1965 г.
В края на 1960-те публиката започва да я забравя, но през 90-те години Сумак напомня за себе си в киното. Нейният глас звучи в песента Ataypura, във филма на братя Коен Големият Лебовски, други нейни песни също влизат в саундтрака на някои филми.
Последното десетилетие певицата водила крайно уединен начин на живот. Освен това тя щателно криела обстоятелства около биографията си. В различни нейни биографии варира годината на раждане - от 1921 до 1929, но неин приятел и гримьор Деймън Девин съобщил, че в акта за раждане на Сумак е записана датата - 13 септември 1922 г.
Надя Матеева Ножарова е българска оперетна певица и актриса,изключителна красавица.
Името й се появи в няколко публикации,писани от хора,чули-недочули,разбрали-недоразбрали.Имаше и зрънце истина,но интерпретирано по неподходящ начин.
Надя Ножарова е изключителна жена, за която трябва да се пише с уважение.Тя е една преуспяла българка.
Красивото българско момиче започва кариерата си като оперетна певица едва на 17г(р.1918 в Плевен).Тя пее в Кооперативния театър,"Одеон" театър"България"в София.
Жени се за Ангел Сладкаров,един от основателите на оперетата в България.
Огромен е успеха й в"Продадена любов"-музика на Йосиф Цанков,либрето на Петър Увалиев.Оперетата е играна през 1937г. в театър"Одеон".
Заминава да следва пеене в Германия с финансовата подкрепа на Атанас Дамянов(медиен магнат).
През 1942г.играе главна роля във филма"Изпитание"с колосите на българския театър, актьорите Иван Димов и Кръстю Сарафов.
Развежда се с Ангел Сладкаров и се жени за аристократа граф Наваро,испански дипломат,живеят в Монте Карло.
След смъртта на съпруга си заминава за САЩ,следва нов брак с американския магнат, в областта на недвижимите имоти Сид Фарбер.
Една от най богатите българки в САЩ,Надя живее в разкош,но никога не забравя България и приятелите-българи,нейната щедрост е огромна.Близък нейн приятел и колега е певецът Банчо Банчевски,емигрант в САЩ.
Тя е светска дама с интереси в операта и изобразителното изкуство, известна меценатка.Информация,както и нейни снимки можете да видите,напишете:countess NADIA de NAVARRO-FARBER
През 1989г в нейния дом се снима филма"She Devil"с Мерил Стрийп.Публикациите за Надя Ножарова в американската преса са изключително ласкави,тази добра и щедра българка продължава да прави дарения,тя финансира спешно отделение в болница,близо до нейното жилище.Винаги се споменава нейният български произход.
Графиня Наваро е поредният пример на личност,забравена или неоценена в Родината. Публикувано от Diana Kolarova Етикети: Nadia de Navarro Sid Farber 1 коментара: Ros Mistral каза...
БЛАГОДАРЯ!
НАИСТИНА ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ,ЗА ОПИТА ДА ИЗЧИСТИТЕ ИМЕТО НА ЛЕЛЯ МИ НАДЯ НОЖАРОВА И ДА ПРИПОМНИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА ПРИНОСА И В РАЗВИТИЕТО НА ОПЕРЕТНИЯ ЖАНР В БЪЛГАРИЯ,КАКТО И ЗА УЧАСТИЕТО И ВЪВ ФИЛМА "ИЗПИТАНИЕ".
ФИЛМЪТ МОЖЕ ДА НЕ ОТГОВАРЯ НА СЪВРЕМЕНИТЕ НИ КРИТЕРИИ,НО НЕ СЛУЧАЙНО ДО ИМЕНАТА НА КОЛОСИ В БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР КАТО КРЪСТЬО САРАФОВ И ИВАН ДИМОВ Е НАДЯ НОЖАРОВА.
НЕКА ТАЛАНТА И ЗАСЛУГИТЕ И КЪМ БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ОСТАВИМ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ.
В ЧИСТО ЧОВЕШКИ ПЛАН,ИСКАМ ДА КАЖА,ЧЕ ЖИВОТЪТ И ПОДНЕСЕ МНОГО ИЗПИТАНИЯ,КОИТО ТЯ ПРЕОДОЛЯ С ДОСТОЙНСТВО И БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛИЧНИТЕ СИ КАЧЕСТВА. НЕ ТИТЛАТА И БОГАТСТВОТО НА СЪПРУЗИТЕ,А ДУХОВНОТО И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ И СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ, КАКТО И ПОСЛОВИЧНОТО И ТРУДОЛЮБИЕ И ДАДОХА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЗАЕМЕ ТАКОВА МЯСТО В ЖИВОТА, КОЕТО ДА И ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОМАГА И МОРАЛНО И МАТЕРИАЛНО НО САМО НА ТРУДОЛЮБИВИ ХОРА,КОИТО ОТ СВОЯ СТРАНА СЪЩО ПРОСЛАВИХА БЪЛГАРИЯ. ЩЕ СПОМЕНА САМО : ДИМИТЪР УЗУНОВ - ТЕНОР,НИКОЛА НИКОЛОВ - ТЕНОР,НИКОЛАЙ ГЯУРОВ -БАС,ГЕНА ДИМИТРОВА
|
||||||
I. НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
1 ч ВЯРА
2 ч ОБИЧ
3 ч ДОБРОТА
2 ч ТЪРПЕНИЕ
4 ч РАЗБИРАНЕ
5 л НЕЖНОСТ
1 л ХУМОР
II. НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
- Вземи всичката ОБИЧ
и цялото ТЪРПЕНИЕ
- добави ги към ВЯРАТА
- отделно смеси ДОБРОТАТА
РАЗБИРАТЕЛСТВОТО
и НЕЖНОСТТА
и хубаво ги разбъркай.
Получената смес,
разтвори напълно в ХУМОРА.
Изпечи на ГАЛЕЩИ СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
III. Поднасяй ВСЕКИДНЕВНО с ЩЕДРА ДУША