Аз търся :: СВЕТИ ГЕОРГИ - ПОБЕДОНОСЕЦ ПОКРОВИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ - ФАКТИ И СИМВОЛИКА, РАЗСЪЖДЕНИЯ И ПРЕКЛОНЕНИЕ

Отколе и в песен наредено: „ Свят ден Великден, още по свят – Гергьовден „ Многобройни са хрис-тиянските празници, много-бройни са имената на мъченици, на герои, отстоявали и платили с живота си свещеното право на всеки човек за собствен избор, как да почита и как да служи на Бог. Както хиляди поколения преди нас ….В този отрязък от циклично време, в този сезон на растеж и разцъфтяване, на оплождане и щастливо очакване, за пореден път почитаме Победителя, Георги, Героя, Хероса, възкачен на кон и известен с много имена, връзката между които не е трудно да се открие. Кой е той ? Християнски светец, воин на светлината, победител на злото или герой, чието съществуване се губи в митологичните времена? Защо образът му е толкова устойчив през вековете, че всеки народ, вярване и религия родени в Евразия люлка на днешната цивили-зация, го приема като свой и го изобразява и почита? Конникът, кой е ездачът ?! – Човек или символ. Кого почитаме на този ден? Най – големият стародавен български пролетен празник. Гергьовден е празник натоварен с голяма обредна символика. Магическа и предпазна функция има всяко едно действие на този ден. Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден. От това, което се направи през този период зависи какъв плод ще даде трудът на хората, какво благополучие и почивка ще последват. Пеят се песни за Св. Георги от когото се очаква да донесе берекет. Заедно с Великден се смята за най-големият пролетен празник. Народът го нарича Зелен Георги или Цветен Георги. Обредните практики имат почти изцяло пред християнски характер. Жертвоприношение на агне, месене на обреден хляб са не само израз на почит , но издават желание да заслужат покро-вителство. Жертвоприношението е своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живот и изобилие. Тематиката на някои от тъжовните песни, които се изпълняват на празника дават възможност да оценим тази жертва, а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид засяване с плодовитост Под християнската същност на Св Георги Победоносец се крият древномитологични реликти – той е героят мъченик, с когото фолк-лорната традиция свързва предхристиянските пролетни скотовъдни култове и митове за змееборството. Побеждавайки демона на злото, той възстановява хармонията на битието. В това отношение Св.Георги много се доближава до културните митологични герои. В традицията Св Георги винаги е представян като конник, който побеждава змея. Така е изграден образът му и в народните песни и в иконографията. В същност това е една метафора за победата над злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така народът принася върху християнският светец някои черти на пролетните божества на плодородието. Навярно, защото колкото и християнски, полкова и езически е този празник. И така, говорим за смесване на пред-християнски и християнски символи. Преди да ги изясним за себе си, би трябвало да сме на ясно кого почитаме като светец - човек, който заради праведния си живот, подвиг за християнската любов, ревностно разпро-странение на вярата, а също и заради страдания и смърт, приети за Христа е надарен с особени дарби от Бога, а след смъртта си е причислен към висшите небесни сили и преднадлежи на Бога. Приживе светите хора притежават благодатните дарове лечителство, чудотворство и прозорли-вост, както и даровете на Светия Дух – любов, радост, мир, дълго търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, а също полагат непрестанни усилия дарованията им да останат скрити. Белезите, които говорят за святост са сияние на лицето и предаване на усещане чрез допир. Светостта на светиите е за нас единственото обяснение за миротворчивостта и нетленността на светите мощи, които правят безброй чудеса, особено над онези, които пристъпват с вяра към тях. И тъй като имаме смесване на два вида почит, нека изясним и не заклеймяваме още едно понятие – езичество. В най-общия смисъл това е всяка етническа религия почитаща природата и различните нейни проявления. Като езически могат да бъдат определени почти всички природни религии, които са естествено форми-рани, а не резултат от проповедническа и философска дейност. С термина „езичество” най-често се свързват пред християнските религии в Европа. В по – тесен смисъл на думата „езичество” у нас се използва за древната тракийска – българската религия. От посланията на апостол Павел е ясно, че той не е против народните традиции, стига те да не са в разрез с Христовото учение. Още от апостолско време се изграждат мостове между християнското учение и народните обичаи и народното творчество. Християнството дава на народа духовни богатства, за да продължава да твори и полученото в наследство от пред християнската епоха да се стреми да претворява. Изпъква желанието да не скъсва с традициите на дедите, а да им се придаде нов облик . Исус Христос проповядва премахване на враждата преди да се пренесе дар. За това народните трапези са за всички, а и подобни празници са благоприятен повод за преодоляване на неприязън и отчуждение. Какво знаем за Св Георги. Малко е известно за истинският човек превърнал се в легенда, а историята за него е обвита в митове. Според преданието, този велик Христов мъченик, е живял по времето на римският им-ператор Диоклетиан. Роден в малоазиатската област Кападокия в семейството на християни, чиито баща е умрял за Христовото име. С майка си той се преселва в Палестина. Красив, снажен и мъжествен постъпил на служба във войската. Без да знае за християнската му принадлежност, заради доказаните му качества императорът го издига като трибун. Междувременно Диоклетиан започва жестоки гонения срещу християните. Разрушавал храмовете им, горял книги, предавал ги на мъчения и ги убивал. Георги окрилен от божията промисъл направил своя избор. Раздал богатството си на бедните и освободен от бремето на материалното, защитил своята вяра пред свикания от императора събор в гр Никодимия. Открито заявил „ Вие се заблуждавате! Вашите идоли не са богове. Исус Христос е истинският Бог. Или признайте истината и се научете на благочестие или пък престанете да смущавате със своето безумие тези които са я познали. Аз съм раб на Христа, моят Бог и с надежда в него аз дойдох доброволно тук пред Вас, за да свидетелствам за истината.” Естествено разгневеният император наредил Георги да бъде подложен на нечовешки мъчения, които да го принудят да се откаже от вярата си. Но имено силната вяра помогнала на мъченика да преодолее и непреодолимото и да укрепи още повече духът му. Хората изумени от духовната му сила се стичали при него дори пред тъмницата, от където той проповядвал, лекувал физически и душевни рани. Безсилен да се прибори с духовното му превъзходство императорът издал смъртна присъда. Хиляди последователи съпроводили Георги до лобното му място, където бил посечен , като останал чрез смъртта си жив и славен хилядолетия. Митът свързан с неговата героика му предписва надмощието над змея, на когото били пренасяни жертви. Това единоборство издигнато в култ е победата на християнската вяра над идолопоклонничеството, характерно за римската империя. Великомъченик |Свети Георги е покровител на България. Случайно ли е това. Какво го откроява, какво го прави по различен, какво го прави героичен и защо? И тук вече трябва да се върнем хилядолетия назад, незнайно колко в далечната древност. Там трябва да търсим корените на героичното, така близко и далечно. Не слу-чайно проф. Китов и проф. Овчаров казват, че бог Митра се среща с траките в древност-та именно нашите земи. Българската тракология изобилства с артефакти, които потвърждават това твърдение. Митраизмът е религиозна система, организирана около соларната традиция. Митра означава „ sol invictus” – „ непобедимото слънце” Той повлиява силно на тракийското население на Балканите и Мала Азия. Траките възприемат организацията поради соларната близост между двете традиции, Балансирането и върху космични величини, върху времето, върху почита към Планетите, като божествени субекти на Глобалната истина. Посвещението, тайната на ритуалите, извиква респект сред другите религии. Колко си приличат начините на изобразяване на св Георги от християнските икони и тракийския Херос, някои древноегипетски изображения на Хор, и нашият Герой конник изсечен върху огрените от слънцето скали на Мадара. Самият кон е символ на Новото слънце, Движението, Божественият кръговрат. Човекът и конят са изразявали сила и действие в едно. Техният съюз символизира осъществяване на победа. Значението на белия цвят в културата и религията. Бялото е родина на светлината, която ражда всичко видимо. Тази представа е застъпена във всички религии. „ В началото беше нищото, от него се роди всичко” – ни казват свещените книги от Азия „Бог каза : Да бъде светлина”- това посочва Библията. Белият цвят на Христовата плащеница е символ на пречистване Бялото е противоположността на черното, на нищото, на хаоса. Чрез бялото всичко придобива нова форма в светлината на просветлението. За това, винаги и в древността и в християнството конят на победителя е бял. Победителят на бял кон е дал израз на съкровени въжделения, които идват от дълбочината на душата. Хилядолетното му изобразяване има характер на обожествяване, на трескав духовен порив, на някаква емоционална стихия на очакване на Спасителя. Спасителят като Пастир в християнската идеология. Конникът – първообраз на Св. Георги е съществен тракийски принос в новата вяра, в нейното обогатяване с местно съдържание, без което тя би останала твърда абстрактна и безплътна. Траките налагат в началото на новата ера в живота и в изкуството образа на конника. Това е същественият тракийски принос в човешката изобразителна култура. Св. Георги е един от най-популяните и обичани ранно християнски светци, когото почитат не само православните и инославни християни, но и мюсюлмани и дори будисти. В исляма той е известен с името Джирджис. Житието му е преведено на арабски език в началото на 8 век и чрез арабите- християни става популярно и между арабите мюсюлмани. Арабският апокрифен текст на житието му се съдържа в „ История на пророците и царете” от началото на 10 век, където Георги е представен като ученик на един от апостолите на пророка Исса / Исус на арабски/, когото езическият цар Мосул подложил на мъчения, но винаги бил възкресяван от Аллах. Сред най-посещаваните от мюсюлманите днес светини са манастирът „Св. Георги „ в Лида, като място на неговата гибел. Мюсюлманите честват православния светец, защото го възприемат като символ на живота. Интересно е, че както и българите те го наричат „ Зеленият Георги”, а зеленият цвят е основен символ в исляма използван във вътрешната украса на джамиите. Дори, чалмите на пророка Мохамед са били само зелени. Интересен момент в проследяване почитта към Св Георги има при коптите. Етиоп-ският град Лилабела е наследила като център на христи-янството през второто хилядолетие град Аксум, който западнал след 7 век, когато започва инвазията на исляма. И тук наистина дъхът спира, защото се изправяме пред осмото чудо в света, т.н. „подземна Петра”.Това е построеният през 13 век скален комплекс от 11 църкви вкопани в земята . Идеята е била на това място да бъде сътворен втори Ерусалим. Тук редом с църквите на Исус Христос и Дева Мария, с внушителни размери – 25х25/ 625 кв.м/ и 30 метра височина, внушава респект и църквата „ Св Георги”. И днес въздействието на храмовият комплекс е невероятно, може би защото това са и в момента действащи църкви. Спускайки се под земята ни омайва мирис на тамян и древност, отвсякъде се чува хорово пеене, като че наистина се носи Божият дух. Св Георги е покровител, заедно със Света Богородица и на Грузия, където има негов храм от 335 год. През 1098 год е обявен за покровител на английската армия,след като се явява във видение пред участниците в кръстоносния поход. Сто години по –късно при крал Ричард Лъвското сърце, статутът му на покровител на армията става официален, а през 1222 год., синодът в Оксфорд решава ,че бъде почитан в цялото кралство. През 14 век е обявен за покровител на Англия, Покровител е на Москва и Каталония, а до 18 век и на Португалия. Един от най-старите ахитектурни паметници в България е Ротондата в София- единствената запа-зена до покрив постройка датираща от римската импе-рия.4-ти век, бележи голям разцвет на Сердика, като един от най-големите и значителни градове на Балканският полуостров. „Сердика е моят Рим” казва Константин Велики. Сградата е била култува по онова време, мартирион. 313 год Ротондата е превърната в баптистерий, поради масовите християнски покръствания. 343 год в нея е свикан Сердикският събор, който потвърждава никейският символ на вярата .А в средата на 6-ти век е вече църква носеща името на Св Георги Победоносец. Съвпадение или отдадена заслужена почест на народа, издигнал в култ преклонението пред Конникът Победител. 700 -721 са годините на царуването на Аспаруховият син кан Тервел, свети Тревелии, спасителят на Европа. Надписът над Мадарският конник едва ли е избран като случайно място за да бъде запазена за поколенията благодарността към Светецът с чието покровителство Кесарят Тервел успява да постигне една от най-значителните победи в историята на съперничество между християнството и мюсюлманството. Смело мога да заявя, че е крайно време да назовем Белият конник увековечен в скалите на Мадара с неговото истинско име Св Георги Победоносец. Да призовем целият християнски свят да се поклони на най-голямата икона на този светец с чиято помощ и десницата на непобедимите българ-ски войни, които приемат Св Георги като свой небесен пок-ровител, днес ние свободно можем да славим Бога без да се притесняваме за бъдещето на своите деца и България. Нека да се поклоним под открито небе в знак на благодарност на Св Георги Победоносец, който е запазил българският народ през най-тежките му изпитания през хилядолетията до днес.

Нагоре