Скъпо Сърце,

Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчено от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опит.

Сърдито си ми и не те виня.

Първоначално се опитах да те предупредя, да те спра, казвайки ти: "Не се влюбвай! ", защото това беше нещо непознато и за двама ни и не исках да пострадаш. Но после Любов ми допадна и те окуражавах. Ах, защо не продължих да те убеждавам, че да си с Нея е грешка. За съжаление, Любов не те обичаше. Виновен съм. ИЗВИНЯВАЙ, че ти казах, да ъ признаеш чувствата си. От проучванията ми знаех на каква разруха е способна Тя. Четох за болката след нея, ако Тя не ти отвърне. Не бих могъл да си представя как се ЧУВСТВАШ в този момент, защото съм НЕСПОСОБЕН да изпитам това, което ти можеш. Но аз не Я познавах като теб. Отсъствах често, когато ме канеше да дойда с вас. После ми разказваше развълнувано и в захлас какво съм пропуснал. Ти беше опиянен от нея, приятелю. И си мислех за вас, за Нея. Но ти също ме изостави. Беше фокусирано над Нея. Когато опитах пак да те вразумя, ти не щеше и да чуеш за раздяла с Нея. Никога не те бях виждал такъв. А накрая Тя те разби на парченца! Колко беше жестока! Тя те разрани, разкървави, опустоши!

ПРОСТИ МИ, че не потуших още отначало огъня, който гореше у теб. Прости ми, че поддържах жива у теб надеждата за споделена обич помежду ви.

Сега бих искал да ти помогна да се съвземеш. Забрави за Любов, Сърце! Ще те защитя при повторната ъ поява. Няма да позволя да бъдеш наранено отново, приятелю. Няма да те подведа повече, обещавам.

Надявам се да ми простиш.

С най-искрени извинения,

 Умът