Сега любов,ще ти напиша нещо-
поредното ми неизпратено писмо...
И в него пиша,че ми липсваш !
И...Господ знае за добро или за зло...

А думите ми,някак не отекват..
Някак си,банално днес звучат...
И ще захвърля този лист при всички-
останалите,дето няма да се прочетат !

Заради теб любов,и днеска страдам !
И питам се,защо така ме промени...
Да слушам аз балада,след балада!
И отчаяно да лъжа,че не ме боли...

Днес любов,аз пак те чаках...
В кафенето,дето знам,че ходиш.
Но не дойде...Защо ли чаках?...
Вероятно срещата ни се отложи.

Дали за друг живот насрочи дата?
Или пък няма да се видим с теб,дори...
Ако ти се прииска някога да видиш стар приятел,
аз бих била насреща-само ми звънни!

Или пък,някога,ако си тъжен,
и няма с кой тъгата да делиш...
Гръб на тебе няма да обърна!
Всичко ще ти дам,пък нищичко не ми дължиш...

Ако някога късмета се усмихне,
и искаш своята победа да празнуваш,
пък няма кой да те прегърне,
и няма кой по бузата да те целуне...

Аз бих била насреща,обич!...
Бих пила с тебе,в някой бар!
И бих празнувала и твоята победа...
И любовница ще бъда и другар...

Ако някога ядосан си и бесен,
ако искаш да удариш някоя стена...
Аз бих застанала на нейно място,
ако знам,че ще ти мине от това...

Ако някога любов,ти се доплаче,
ако наранен си,и загубиш чест...
Аз бих от Ада върнала се,даже,
и бих заплакала с теб!

Днес любов...Ти пожелавам
дано да нямаш нужда от това...
А...Стана късно..Май си лягам.
И този лист отива при останалите ти писма...

net