Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ИЗКАЧВАМ ВЪРХОВЕ, ЗА ДА РАЗШИРЯ ХОРИНЗОНТА СИ.............
Автор: rosmistral Категория: Лични дневници
Прочетен: 205288 Постинги: 76 Коментари: 62
Постинги в блога от Март, 2016 г.
Жак дьо Моле – Велик Магистър на Ордена на Храма
Тамплиер
Чест и вяра
Справедливост и преданост
Могъщество и сила

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЗА САМОЖЕРТВАТА НА ЖАК ДЬО МОЛЕ КАТО ДУХОВНО ПОСЛАНИЕ


В центъра на Париж, на остров Сите, се намира емблематичната катедрала Нотре Дам дьо Пари. Няма чужденец, който да не е чувал за нея, няма турист, който да не я посетил. Но едва ли знаят на какви събития е станала свидетел. И колко са тези, които са забелязали една паметна плоча до входа на градинката Галант на острова. Скромна, без блясък и едва ли подозират на кого е и колко и символика се крие в нея.

Жак дьо Моле!
Колко много исторически трудове, колко много художествени произведения ни потапят в мистиката и ореола около името на последния Велик Магистър на тамплиерите. А, и дали е последният…….

Тамплиерите! Кои в същност са били те? Защо и до днес името им се споменава с респект или боязън, с преклонение или пълно отричане Останали ли са далеч в миналото или са сред нас и ние част от тях. Какви тайни са
пазели – тайни, които са можели да разрушат устоите на църквата. Тук всеки има своята версия, но загадката остава.

Да се върнем 1000 години назад в историята.
Ерусалим, родното място на християнството е най-важният град през Средновековието, устоял на редица нападения, окупиран или разрушаван през вековете. Но през 11 век, селджудските турци зав
ладяват свещеният за християните град . Ислямът се разпростира бързо в Близкият изток. Светите места са заплашени от унищожение.

През 1050 год във френският град Клермон Феран, папа Урбан ІІ призовава западните християни да се отправят на Изток, за да си върнат загубеното. Започва една от най-кървавите свещени войни в историята на човечеството – Кръстоносните походи.. От редиците на кръстоносците се раждат рицарите тамлиери, уникално предани на вярата монаси и безстрашни войни. Тамплиерите се обособяват като елитна част, прочути със своята смелост и чистота, които имат славата на безмилостни защитници на вярата. Когато за първи път се появяват на сцената, те запленяват въображението на хората.

Орденът е основан е от деветима френски благородници, а репутацията му расте с броя на неговите членове. Скоро Орденът става легендарен, но покрит с тайни и митове. Група мъже, не се страхуват от смъртта и са готови да станат мъченици в името на Господ. Религиозен орден със солидна репутация, като пазител на свещени реликви и познания, особено такива свързани с името на Христос и притежават божествена сила. Не случайно френският крал Луи Свети построява храм и готическа църква, в който съхранява част от тези реликви, които колекционира. Реликвите дават престиж, богатство, сила. Рицарите тамплиери построяват крепости, замъци, поставят началото на готиката като стил в арх
итектурата, а извисилите се към небесата катедрали построени от тях навсякъде в Европа носят мистиката в себе си. Познанията им в областта на езотериката, алхимията „ Философският камък или умението да се управлява вътрешната жизнена енергия” , са също така обект на преклонение и респект. Благородници и кралски особи са правили дарения на Ордена с надежда да си осигурят място в Рая. Орденът е една от най-влиятелните и богати институции в Европа. През 194 годишният си живот далите обет за бедност рицари владеят близо 1500 крепости в Западна и Средна Европа, пристанища, цели градове, притежават безмерни парични богатства. На тях предписват създаването на първите банкови документи, с които управляват паричният поток на Запада.

Факт е, че са абсолютно независими от държавна и църковна власт, свободни от опека и се молят в свои молитвени храмове Над тях е само Бог, защото и папата им е патрон про форм. Но само за това ли ги възприемат като изключително опасни. Били са предвестници на новият световен ред, който е щял да промени из основи центровете на властта, ценностни системи, каквото и да е значело това в онзи исторически момент.

Към средата на 12 век каузата на кръстоносните походи на изток започва да отмира. През 1225 год рицарите на храма напускат за винаги Светите места. Някои от тях се установяват в Кипър, много се връщат в Европа и отиват във Франция. Те още се надяват, ще се бият отново. Жак дьо Моле, който е избран за Велик магистър през 1265 год им обещава това. Застаряващият воин мечтае да си върне Ерусалим и прави всичко възможно да осъществи намеренията си. Усилията му в това отношение са добре документирани.

Но, сега орденът е изправен пред друг враг – Филип ІV Хубави, кралят на Франция и внук на крал Людвик Свети е бил екстремист с месиански ком
плекс. Мотивиран от желанието да бъде най-християнският крал в Европа, не се спирал пред нищо за да постигне тази цел. Той добре осъзнавал заплахата, наречена тамплиери, допълнена от унизителният отказ да бъде приет като почетен член на Братството, като по този начин му бъдат опростени дълговете към Ордена. Кралят решава да елиминира тамплиерите и заграби богатствата им духовни и материални. Но той няма власт над тях. Те се подчиняват единствено на папата. Ето защо като решава да ги дестабилизира, Филип ІV манипулира слуховете, които са се носили за тамплиерите и са клеветили Ордена. Те са били като отрова, която кралят използва умело за да ги унищожи. Обвинението идолопоклонничество прибавено към най -страшното – ерес е съкрушително, защото Орденът е създаден да защитава вярата, а не да я предава.

Следват арести. Великият магистър Жак дьо Моле е затворен с още 104 обвинени. Но той е служил вярно на Ордена 42 години. Със сигурност обвинението няма да издържи. Мъч
енията са били обичайна практика на съдебните процеси по онова време. Изтезанията на които Филип IV подлага обвинените, не са за да бъде призната истината, а за да признаят Неговата истина. Това е катастрофално за ордена и шокира общественото мнение в Европа. Въпреки това кралят не може да успее осланяйки се само на светската си власт, защото Рицарите на Храма като велик религиозен орден са били под покровителството на папата. Но за зла участ, папството в лицето на Климент V е било много слабо, тъй като той е бил марионетка на краля. Бил е принуден не само да заговорничи с него, но и да премести папството от Ватикана в Авиньон. На практика Климент V е бил заложник. Въпреки това е имал право и го е използвал за да инициира анкета, но този път от името на църквата.

Истината за тези събития не е била известна до скоро и откриването на един драматичен документ през 2003 год в архивите на Ватикана хвърля друга светлина върху събитията. Така нареченият Шинонски документ. Той е бил изгубен 700 години. Но това е оригиналният документ от поведеният разпит от кардиналската комисия на Великия Магистър и другите обвиняеми. Документът по същество ги оневинява. Векове наред обществото е вярвало, че папата е осъдил тамплиерите, но истината е друга. Папата им дава опрощение, защото се е убедил, че техните т.н. еретични действия са били тест не само за покорност, но и за твърдост, за да бъдат готови да защитят християнската вяра, ако попаднат в ръцете на мюсюлманите в Светите земи и за сетен път доказва, че тамплиерите са били силни, смели , дисциплинирани и духовно мотивирани мъже. И тук Филип хубави изиграва последната си карта. Той поставя въпросът така-или папата ще ги осъди или кралят с помощта на кардиналите ще създаде отделна църква независима от римокатолическата. Залогът е бил религиозната власт в Европа. Климент V се оказва не само физически, но и морален заложник и отстъпва. Орденът формално е ликвидиран на събора във Виен на 22 март 1312 год. Репутацията на тамплиерите е хвърлена в калта. Но остава и още една пречка. Великият магистър Жак дьо Моле, за самопризнания е осъден на доживотен затвор.

Кой може да гарантира, че е имало самопризнания......
Чувайки присъдата си, той яростно възнегодува и отхвърля всички обвинения от себе си и Ордена. Демонстративно хвърля в лицето на папата опрощението, което е получил. „Никога на съм допускал тези грешки. Орденът е чист, той е свещен и аз ще го защитя”. Така Великият магистър избира мъченическата смърт на чистите – кладата.

Същият ден на 18 март 1314 год., по заповед на краля, вечерта в центъра на Париж, на остров Сите пред катедралата Нотре Дам дьо Пари се събира огромна тълпа от хора. Присъства и целият кралски двор. Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия Жофроа дьо Шарне са изгорени на кладата. В историята остават думите изречени в предсмъртният му час отправени към неговите обвинители „ В името на Божието правосъдие Ви призовавам да се явите заедно с мен пред Божия съд до края на тази година, защото аз съм невинен” Тълпата е стъписана, стресната от думите на тамплиера ” Само който не се страхува от страшният съд може да ги изрече. Значи е невинен.”

Е ли е възможно ерудит от световна величина, безстрашен войн, духовен исполин, защото само такъв може да бъде Великият Магистър на Ордена Жак дьо Моле да изрече проклятие…..Или неговите думи са пророчески….

Призивът му към духовен съд е предизвикателство към съвестта не само на тези, които инициират процесът, но и към всички, които макар и с ужас но пасивно следят развоя на събитията. Емблематичната му смърт и саможертва не са ли послание към поколенията Отговорът на Историята е оглушително мълчание. Да…но не и забрава.

А може би това е била целта. Мистериозното изчезване на ордена на тамплиерите, който отново да се възроди като феникс от жаравата, която тлее столетия.

480 години и по късно пред ешефота на Людвик ХVІ един санкюлот се повиква „ Жак дьо Моле, ти си отмъстен”.

Противно на твърденията на историците които се интересуват само от това в което Римската църква от периода на кръстоносните походи иска да вярват, Орденът на тамплиерите не е предал наследството си след седем годишно преследване. Това е било, както можем да го наречем „първа фаза” от съществуването му.

Преди мъченическата си смърт, Великият Магистър Жак дьо Моле предал устно своите пълномощия на Жан Марк Лармениус, който бил единодушно признат Велик Магистър след смъртта Му. Лармениус запазил и предал на Ордена / Carta Transmissionis / Хартата на приемствеността. Тази Харта е все още един от ръководните документи на съвременният Орден.

Орденът на тамплиерите продължил съществуването си тайно с непрекъсната поредица от Велики магистри. . Едва през март 1705 год няколко френски благородници направили Събор на Тамплиери във Версай. Те избрали Филип Херцог Д’Орлеан, по късно Регент на Франция за 41-ви Магистър на Ордена. Той официално подновил и легитимирал Ордена на Храма като Светски Военен Рицарски Орден. След неговата смърт трима принцове на Бурбоните били Велики магистри до 1776 год. Херцог Кос дьо Брисак поел поста от тях до екзикутирането му по време на Френската революция,но предвидливо предал преди това Хартата на приемствеността на Радо дьо Шевилон. Орденът оцелял през Революцията. Преживял период на благоденствие във Франция в началото на 19 век, когато много хора с високи длъжности и благородни санове пожелали да бъдат приети за Рицари и Дами.

Орденът се разраснал - повече от 20 манастира във Франция. Приорати основани във Великобритания, Белгия, Германия и Швейцария. Били основани легации в Швеция, Бразилия, Индия, САЩ
  (Ню Йорк).          

През 1940 год, когато Франция и Белгия са превзети от Германия, Принцът Регент Емил Климент Ванденбуг, който живеел в Белгия, за да осигури оцеляването на Ордена предал своите правa на португалския благородник и Гран Приор на Португалия Граф Антонио Кампейо Пинто де Соуса Фонтес. 

Духовността на Ордена на Тамплиерите вдъхната от тази на свети Бернар, посветена на почитта към Дева Мария и възхваляваща Старият завет, може да бъде възприемана като безукорна вярност към църквата. Прието е да се мисли, че Тамплиеите са жертва на съюз между папата и капетингите, но се вписват в историята на Средновековието с огнени букви и кръв поради причини, които не знаем.

Трагедията причинила разпръскването им, днес събужда чувство на справедлив гняв и каузата им е привлякла като с магнит симпатия и уважение като към заслужили мъченици – войни, философи и духовници. Истината е най- добрата почит, която можем да отдадем на светците отдали живота си за духовността. Истината такава каквато е. Всичко може да се отрече с лека ръка, но никой не може да оспори уменията, знанията, които тамлиерите правят достояние на света и благодарение на които започва една нова епоха – епохата на Ренесанса.

18 март!
Един Месия напуска този несправедлив свят!
Преданието говори, че без стон душата му се отправила в небитието.
Преданието говори, че там от огненото кълбо на кладата, една протегната длан към небето е посочила пътят на тези, които ще го следват. Жак дьо Моле завеща свещенният девиз – Свобода, Братство, Равенство и Любов.Тя е послание към всички, които със сърцето и душата си са поели мисията на живота си и са положили клетва да защитават каузата на духовно богатите рицари на Храма. Неговата личност неговата гибел остават, не следа, а маркират пътя на хуманизма, науката и духовното развитие за столетия наред.

Боготворени и отричани, почитани и отхвърляни, днес 700 години по късно можем да заявим, че без съществуването на тамплиерите Европа и светът нямаше да бъдат същите. .

Ros Мistral


Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625 Коментари: 4 Гласове: 9
Последна промяна: 17.03.2016 21:10
Търсене

За този блог
Автор: rosmistral
Категория: Лични дневници
Прочетен: 205288
Постинги: 76
Коментари: 62
Гласове: 2988
Календар
«  Март, 2016  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол